Иларион Макариополски със светско име Стоян Стоянов Михайловски, е български духовник , един от водачите на черковно-националните борби в България.
Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Той е роден през 1812 г. гр. Елена. Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир , където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието си в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис на остров Андрос.
По-късно Макариополски учи три години в прочутата Атинска гимназия. Той е близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели , църковно-националната борба. През 1845-1850 г. , е заточен в Света гора.
На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, по този начин той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
След учредяването на Българската екзархия през 1860 година, Иларион Макариополски става член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод, а от 1872 година и Търновски митрополит.
Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква "Свети Стефан" в Цариград.